Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

MWC 2017: Къде са новите златни ниши за телекомите?

Networkworld България - брой 1, 2017 г. / Тема на броя
178 прочитания, 0

Тазгодишният Световен мобилен конгрес в Барселона (MWC 2017) отново очерта големи очаквания към и от мобилната индустрия. Телекомуникационният сектор се е заел с технологична трансформация, която доведе до виртуализация на инфраструктурата - с помощта на виртуализация на мрежовите функции (NFV) и софтуерно дефинираните мрежи (SDN). По този начин те трябва да станат по-гъвкави и устойчиви от гледна точка на оперативните разходи. Тази гъвкава и бързо адаптираща се инфраструктура ще вдъхне живот на концепцията „мрежа-като-услуга“ и ще се развива с появата на следващото поколение 5G на мобилната технология.

Тези промени са част от изводите от годишното проучване на Mobile World Live, като 96% от респондентите в традиционната анкета заявяват, че очакват 5G мрежите да са налични в техните страни най-късно през 2025 г., а 31% смятат, че 5G ще е търговски достъпна технология още през 2020 г. Разбира се, 5G е твърде нова технология и разгръщането й ще е комплексно, но според 38% от респондентите най-голямата пречка ще са разходите за нея, а не самата технология.

Друго предстоящо технологично предизвикателство е виртуализацията. Големите въпроси остават как и кога ще бъде постигната тя, въпреки че индустрията вече се е насочила към технологиите NFV и SDN. Положителната новина е, че според 45% от анкетираните виртуализацията ще намали разходите до по-устойчиви равнища, но пък 43% не са сигурни, че това ще се случи скоро. Най-голям дял от респондентите не са убедени в способността на технологията да помогне на операторите предефинират своята разходна база, предполагайки необходимост от по-нататъшно обучение за ползите от тази технология. Ще бъде интересно да се види до каква степен тази несигурност би изчезнала в проучвания през следващите години.

И накрая промените на инфраструктурния фронт, стартирани с 5G и виртуализацията, означават, че оператори трябва да преразгледат своите ИТ системи. Преминаването през технологична трансформация не е нещо ново за мобилните оператори. Те на няколко пъти вече са правили често пъти скъп преход от една технология към друга (да споменем за скъпите 3G лицензи в много европейски страни, които забавиха развитието на LTE), но в края на краищата мобилните технологии от по-ново поколение очевидно предоставят по-добри икономически и енергийни характеристики. Изискванията към ИТ системите им обаче често са били много близки. Този път с виртуализацията и 5G стандарта мобилните мрежи стават все по-софтуерно и ИТ ориентирани.

Същевременно бекофис системите на много оператори вече са морално остарели, включително BSS/OSS, а това означава обмисляне на нуждата от цялостна замяна на ИТ системите. Над 66% от респондените смятат, че това се налага, макар че сегашните ИТ екипи на операторите предупреждават за рисковете от такава мащабна замяна. Часовникът обаче „тиктака“ и съществуващите системи скоро няма да могат да изпълняват задачите си във виртуализираното 5G бъдеще, предупреждават анализаторите.

Освен инфраструктурни предизвикателства, мобилните оператори са изправени и пред сериозни предизвикателства, свързани със сигурността, като потребителите са убедени, че телекомите са длъжни да им предоставят защитени услуги. Най-голям дял от респонденти – 37%, са идентифицирали сигурността като най-големият проблем пред мобилната индустрия през тази година. В допълнение 61% от анкетираните са заявили, че мобилните оператори носят отговорност за защитата на мобилна екосистема.

Преминавайки към сферата на услугите, Интернет на нещата в момента е една от основните обсъждани теми и според 48% от анкетираните това е най-привлекателна бизнес област през 2017 г. Окуражително за операторите е мнението, че те ще играят съществена роля в тази област, като 57% от респондентите виждат операторите като критична част от екосистемата за Интернет на нещата. Остават редица предизвикателства по отношение на разпределението на приходите от Интернет на нещата, но операторите разполагат с активи и атрибутите да генерират значителни постъпления.

Те със сигурност трябва да направят това, ако отношението на респондентите към гласовите услуги се запази. Почти половината - 49,9% от анкетираните, твърдят, че гласът вече има ниска добавена стойност като част от пакетната услуга, а 16% казват, че тя няма бъдеще като източник на приходи. Това не е новина за операторите, но все още не е ясно колко бързо трябва да намерят нови области за генериране на приходи. Независимо от това операторите все още се разглеждат като доставчици на критична инфраструктура и осигуряващи благоприятни фактори за мобилната екосистема. 88% от анкетираните потвърждават, че мобилната технология се разглежда като средство за достъп за всички.

Големите бизнес възможности

Кои нови бизнес области ще са най-привлекателни през 2017 г.? Най-голямата част от респондентите (48,2%) посочват Интернет на нещата. Очакваното количество на свързванията е десетки милиарди според всички анализатори фирми, но също така това е възможност за мобилните оператори да играят по-голяма роля във веригата на добавената стойност на Интернет на нещата, а да не са само доставчици на свързаност.

Ясно е, че този пазар се разглежда като важен източник на нови приходи за операторите. Добрата новина за сектора е, че те могат да предложат много неща в тази област. Освен самата свързаност през надеждни безотказни и ефективни 5G мрежи, телекомите могат да осигурят защита на потребителите и „прочистване“ на трафика от зловредни кодове, спиране на DDOS атаки, фактуриране на използваните услуги „по мярка“, дистрибуция на самите устройства, както и нови възможности, свързани с IoT.

Глобалното присъствие на операторите се признава от една четвърт от респондетните като основен плюс. Бек офис способностите на телекомите също се смята за тяхно предимство, особено ако внедрят по-модерни OSS/BSS системи. Според 42% от анкетираните наред с мрежите 5G, телекомите трябва да развият и нови умения, специфични за IoT.

Битка ще има и при технологиите за свързване на IoT. 5G изглежда най-популярният метод за глобално покритие на устройствата от Интернет на нещата, като 28,9% са посочили именно тази технология. Следващата по популярност е Narrowband IoT (NB-IoT), избрана от 24,3%, а 14,4% смятат, че 4G/LTE мрежите също ще свършат работа. На WiFi биха разчитали около 12% от анкетираните. Едва след това се нареждат неклетъчните WAN мрежи с малък обсег (LPWAN), може би заради голямото фрагментиране на този пазар.

Друга голяма потенциална област са мобилните плащания, избрани от 14,5% от анкетираните. Мобилните плащания вече са добре позиционирани в редица развити и развиващи се пазари, като нов тласък в тази сфера се очаква от производителите на устройства като Apple и Google, които да облекчат плащането на стоки и услуги директно от смартфоните.

Схема 1. Кои нови бизнес области ще са най-привлекателни през 2017 г.?

 

По подобен начин стоят нещата и с изкуствения интелект, който също е привлекателна бизнес възможност през 2017 г., според 14 на сто от респондентите. Перспективните области се допълват от нови технологии като виртуалната и добавената реалност, които могат да осигурят на потребителите богати изживявания и по-голяма ефективност на бизнеса. 2017 г. може би е твърде рано за масовото проникване на тези технологии, но базата за тяхното процъфтяване вече е положена. Същевременно насищането на мобилния пазар става толкова голямо, че мнозина предричат нова вълна на консолидации или търсене на по-глобално присъствие за поддръжка на нови IoT услуги.

Схема 2. Важна ли ще е ролята на мобилните оператори за Интернет на нещата?

 

 

5G и бариерите пред новото поколение мрежи

Макар че разгръщането на по-мащабни 5G мрежи все още е далеч във времето, през 2016 г. бе извършена сериозна подготвителна работа, която да подпомогне бъдещото развитие и комерсиализиране на технологиите. Търсенето на пропусквателна способност за големите видео обеми и на покритие за Интернет на нещата означава ускорено навлизане в нови честотни обхвати и по-ефективно използване на съществуващите.

5G обаче представлява много по-комплексна миграция в сравнение с прехода от 3G към 4G, а очакванията за неизбежното навлизане на новото поколение варира от свръхентусиазъм в най-добрия случай до нереалистичен песимизъм. Повечето респонденти (46,7%) приемат, че е нужно повече време за разработка на технологиите, така че очакват 5G мрежата да е масово достъпна в страната им през 2022 г. Това оставя на производителите почти 5-годишен период за доизпипване на технологиите и отстраняване на бъговете, а операторите ще могат да изчистят стратегиите си за по-мащабно разгръщане на новата мрежа.

Независимо от проявения ентусиазъм, респонденти са наясно с предизвикателствата, пред които е изправена реализацията на 5G мрежите. Разходите за инсталирането и разгръщането на тези мрежи са най-голямата пречка според 38,1% от анкетираните. За мобилните оператори тези разходи са допълнителен финансов товар, който идва твърде скоро след неколкомилиардните инвестиции на индустрията в LTE.

Следващата разпознаваема бариера за 5G внедрявания, посочена от 22,3% от анкетираните, е липсата на яснота по отношение начините на употреба на 5G. Сред анкетираните има твърде много неяснота около това, за което ще се използват 5G мрежите. Не са достатъчни само обещанията за по-висока скорост и по-голяма производителност. Мобилните оператори искат да знаят какви са новите услуги и приходите, които те могат да генерират в резултат на инвестициите си в 5G мрежи, преди да сключат нови договори за доставка на оборудване и софтуер.

Друг сериозен проблем е наличието на честотен спектър. За 19,2% от телекомите това е най-сериозната пречка пред успешното задействане на 5G. Все още не е ясно дали освобождаване на някои обхвати, например спирането на 2G мрежите, ще бъде достатъчно, за да осигури нужните на 5G ресурси.

Не на последно място всеки десети посочва липсата на стандартизация, въпреки че и в тази насока се наблюдават координирани усилия и на оператори, и на доставчици, и на международните организации като ITU например.

 

Обща борба срещу киберзаплахите

Не е изненада, че сигурността е сред топ приоритетите на всички сектори, но много от очакванията са свързани именно с операторите като „първа отбранителна линия“ срещу киберзаплахите, на първо място DDoS атаките. Вече няма значение дали ползваш сайт за любовни срещи, синхронизираш смартфона си с мултимедийната система в колата, пазаруваш онлайн или дават свои лични данни на мобилни оператори. Всички тези сектори са обект на атака от киберпрестъпници. Ситуацията едва ли ще се подобри, като се имат предвид разширяването на повърхността за атака, която включва IoT устройства, оставени без надзор и пароли мобилни телефони, вградени „задни врати“ като системите за следене на налягането в гумите (TPMS) в свързаните коли. Единствената положителна новина е, че рисковете става все по-добре познати и компании от всякакъв тип вече възприемат проблемите със сигурността много сериозно. Голяма част от респондентите в анкетата на Mobile World Live обаче (или над 61%) са убедени, че мобилните оператори носят отговорност за спиране на заплахите, макар че операторите разполагат с минимален, дори никакъв контрол върху онова, което правят потребителите със своите телефони, таблети и компютри. Операторите обаче са организациите, с които си взаимодействат потребителите и именно с тях те споделят лична информация.

Все пак потребителите са съгласни, че с киберпрестъпността трябва да се воюва в глобален мащаб, като 69% признават, че за хакерите няма международни граници. Една четвърт от анкетираните обаче смятат, че всеки трябва да носи отговорност за собствената си сигурност.

69% от респондентите смятат, че с престъпността трябва да се воюва на глобално ниво. Глобалната природа на самите кибер престъпления изисква способности за споделяне на детайли относно измамите и подходите за справяне с тях между отделните юрисдикции.

Преобразуване на самия оператор

Технологията за виртуализация на мрежовите функции вече е позната на мнозина, а нейното внедряване от операторите е въпрос само на време. Респондентите обаче не са напълно наясно с ползите, които би донесла напълно виртуализираната инфраструктура, като 26% смятат, че телекомите ще я разгърнат само в изолирани области от своя бизнес.

Бизнес потребителите смятат, че виртуализацията, осигурена от NFV и SDN, ще даде на операторите нужните средства да намалят съществено оперативните си разходи, като почти половината респонденти са наясно с този аспект. Все пак почти 43% от анкетираните не са убедени, че технологията ще подпомогне тези усилия, което означава, че на доставчиците им предстоят още образователни мисии и реални внедрявания, доказващи възможностите на технологията.

Част от мотивите за виртуализацията е нейната способност да предостави по-голяма гъвкавост при разпределяне на мрежовите ресурси. Това ще бъде жизнено важно за развитието на видео с голям обем и на поточно видео с ултрависока резолюция (UHD). Според потребителите, отговорност на операторите е да предоставят мрежовия капацитет, необходим за подобни услуги с интензивно използване на мрежата, като 46,8% заявяват, че телекомите трябва да намерят начини да осребрят ефективно тези услуги. Все пак има известен дял (около 16% от респондентите), които смятат, че доставчиците на видео трябва да плащат по-справедлива такса за достъп до мрежата.

Схема 3. С навлизането на UHD видеото операторите трябва ли да предоставят нужния капацитет?


(30.03.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"MWC 2017: Къде са новите златни ниши за телекомите?"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 съгласно общи условия за ползване