Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Skip navigation

Потребителят изземва контрола върху видеосъдържанието

Networkworld България - брой 6, 2016 г. / Телеком услуги
5 важни тенденции в ТВ и видео индустрията
511 прочитания, 0

На последното изложение IBC 2016 стана ясно, че много ТВ компании и оператори все още са заровили главите си в пясъка и не са наясно с желанията и нуждите на потребителите. Индустрията на платената телевизия все още има нереалистични надежди, че потребителите ще се върнат към своите навици, докато всъщност трусовете в индустрията изискват повече сътрудничество за догонване на ускоряващите се промени. Много компании обаче търсят как да запазят сегашното състояние.

Отдавна е ясно, че съдържанието „е кралят“ в тази индустрия, а потребителят все повече поема контрола, предизвиквайки сериозни промени в начина, по който съдържанието се разпространява, осребрява и потребява. Това се доказва от задъхания стремеж на големите медийни компании да станат по-примамливи, търсейки правилния баланс между съдържание и потребители, а в областта на абонаментното видео по заявка (SVOD) се търсят начини за измъкване от традиционния онлайн модел, базиран на реклами.

Глобалната медийна индустрия остава печеливша, но все повече се осъзнава (след първоначалното отричане), че браншът преживява сеизмични трусове, които вече оформят новия релеф. При големите играчи маржът на печалбата остава относително висок, при компании като Liberty Global, Scripps Networks, Discovery Communications, Televisa, TVB, Comcast, Disney и SBG – при тях маржовете се движат в рамките на 30 до 44%. За да запазят финансовото си здраве обаче, все повече медийни компании експериментират с това как да се свържат с потребителите, търсят възможности за разширяване на своето присъствие във все повече региони.

Прочетете още: Netflix разреши сваляне на съдържание за офлайн гледане

Все повече презентации се правят за възможностите за директна връзка с потребителя, базирани на преориентирането на аудиторията към мобилните екрани, особено в най-желаната възрастова група – новото поколение и младите хора.

Някои подхождат доста агресивно към директната доставка на съдържание в опит да „изместят“ голяма част от традиционната верига за доставка. Все повече презентации се правят за възможностите за директна връзка с потребителя, базирани на преориентирането на аудиторията към мобилните екрани, особено в най-желаната възрастова група – новото поколение и младите хора.

Съдържание в къси форми, новини наживо, спорт и музика, все повече оригинално съдържание от нови продуценти като Netflix, Hulu и Amazon Prime, както и от други нетрадиционни доставчици на съдържание играят все по-значима роля. Добавената и виртуалната реалност, ползите от UHD съдържанието срещу по-евтиното (като производствени разходи и заеман мрежов капацитет) HDR съдържание, както и засилен интерес за по-точно измерване на гледаемостта през всички платформи са най-горещите теми.

1. OTT вече е повсеместна функция, а не опция

OTT услугите вече не са тема „или ние, или те“, а сливане на интересите на оператори, собственици на съдържание и ТВ компании. Така или иначе голяма част от аудиторията вече се изнесе към OTT пространството, като само в САЩ три четвърти от домакинствата са се абонирали поне за една VOD услуга. Индустрията няма друг избор, освен да ги следва. И повечето ТВ компании сякаш са прегърнали това „цифрово предизвикателство“.

Услугите, базирани на абонамент, на реклами или на транзакции вече излязоха от експерименталната фаза и се превръщат в бизнес, който генерира съществени приходи.

Според шефа на Vivendi Content ОТТ ще станат повсеместни и до 2018 г. могат да носят в световен мащаб над $15 млрд., но някои медийни компании ще изпитат сериозни трудности при тази трансформация.

Абонаментното видео по заявка и ОТТ услугите дават предимство, но трябва да имате и подкрепата на платената телевизия, да успеете да генерирате собствено съдържание и да сключите добри рекламни сделки, коментира един от медийните специалисти на IBC 2016. - Маркетингът за масовата публика бе печеливша формула в продължение на 50 г., но „партито свърши“, добавя Делпорт. В света на рекламите и търговията на дребно се преминава директно към потребителя и точно с това трябва да се справят медиите и технологиите – дали да стигат директно до зрителя или да се доверят на „посредника“, в случая кабелните, сателитните и другите видове платформени оператори. Според мрачните прогнози на анализаторите над 75% от познатите медийни брандове просто ще изчезнат, като по-големите компании ще погълнат по-малките.

„Победителят взима всичко, както се пее в песента на ABBA. Сам не можеш да спечелиш. При тази революция в медиите всеки ще може да изкупи който и да е друг конкурент – директен или допълващ. Ще бъде грозна битка и само гигантите ще оцелеят.“

2. Софтуер като услуга

Очевидно е, че и медийната индустрия все повече се фокусира върху мрежи, поддържани от софтуер, и върху модела на софтуер като услуга (SaaS), който производителите все по-бързо внедряват, избягвайки традиционните хардуерни решения. Доставчици като Cisco, Ericsson, Imagine Communications и други компании се носят „на крилете“ на софтуерно дефинирани мрежи, рекламирайки тяхната гъвкавост и намалената употреба на специализиран хардуер и усилия за неговото управление.

Компаниите виртуализират известна част от всички свои мрежови функции и промяната става по-лесно. Достъпните на пазара решения стават все повече, увеличават се и реалните внедрявания.

Промяната в медийната индустрия се налага от интернет. Промяна настъпва и в бизнес моделите, и в начина за навлизане на пазара, в допускането или не на ОТТ платформи, които разрушават цялата медийна среда.

Много от ТВ компаниите са направо уплашени от това дали ще могат да осребряват бизнеса си. Съответно се променят и технологиите, които са нужни за успешно възползване от Интернет. Доставчиците на съдържание вече предпочитат директния подход към потребителя, тъй като той (за първи път в историята) е този, който определя потреблението на съдържание и контролира как иска да го потребява – в момента, на „пресекулки“, в движение, на голям или малък екран.

Това създава нови възможности за видео платформи. Медийните компании все по-често се обръщат към облака, а компаниите, които „са родени в облака“, стартират нови бизнес модели и бърза промяна на съдържанието. Жизненоважната възможност в сегмента доставка на видео е да предложиш светкавично пускане на пазара на нова функция.

3. Потребителският интерфейс и потребителското изживяване

Потребителските интерфейси UI и потребителските изживявания UX пред екрана остават сред болезнените теми и за зрителите, и за доставчиците на съдържание, които се опитват да намалят броя на отказалите се и да повишат ангажираността на потребителите. Заедно с още по-поглъщащо графично вживяване в сцените, потребителите се нуждаят и от по-естествена комуникация – най-добре с глас. „Никой не иска да си говори с клавиатурата, това не е естествено – коментира Майкъл Хоуки от TiVo. - Вместо това трябва да се разработят потребителски интерфейси, които да разбират естествен говор и неговия синтаксис.“

Зрителската аудитория става все по-фрагментирана, разделяйки вниманието си между многобройни линейни канали, абонаментни услуги видео по заявка, ОТТ услуги. Всичко това се допълва от огромния набор крайни хардуерни устройства – смарт телевизори, таблети, смартфони, Apple TV, Amazon Fire TV, Chromecast и други джаджи.

Следващото поколение потребителски интерфейс ще е много по-близо до технологиите в т.нар. HUD дисплеи (heads-up-display), които започнаха да се появяват в колите – графични дисплеи на предното стъкло, показващи трафика с оцветяване на лентите, скоростта на движение, пътните условия и пътят до желаната дестинация, без обаче да разсейват шофьора.

А UHD качеството, допълнено от HDR технологията ще навлиза все повече в услугите и устройствата, но истинският бум се очаква при виртуалната и добавената реалност. Според анализаторите от Foundry след максимум два хардуерни цикъла VR ще стане масова, т.е. в рамките на 3 до 4 години. Ще има десетки милиони хора с очила за VR, които няма да са толкова „неудобни и натрапчиви“ като днешните. Те ще се свързват по-лесно и с компютърните системи. Виртуалната и добавената реалност на практика ще „потапя“ зрителя в съдържанието, давайки му възможност да променя зрителната си перспектива и понякога да се намеса на сцената, все едно наистина е там.

4. Моделът на приходите продължава да се променя

Олимпийските игри в Бразилия през тази година отвориха очите на големите гиганти Comcast и NBC. Аудиторията, която очакваха, спадна рязко, или поне броят на традиционните зрители. Но 30% спад на телевизионната аудитория контрастира рязко с над 50 милиона зрители, които са изпратили над 3,4 милиарда минути от игрите (а заедно с това видео и съответните реклами) през Интернет. Повечето подобни зрители са били на възраст под 35 г. И без това фрагментираната аудитория на стотиците кабелни канали допълнително е разединена от опциите за онлайн видео. И това е новата реалност на новата телевизия.

„Всичко се върти около рекламите, коментира ТВ продуцент от Великобритания. - Новият модел е диверсификация на приходите.“

Доскоро моделът на приходите включваше разпределяне на „пицата“ между рекламни приходи, такси за абонамент, обществено финансиране (само за обществените оператори) и такси за преизлъчване, но днес оператори, ТВ компании и собственици на съдържание трябва да разчетат една доста по-сложна „лекарска рецепта“, която включва многобройни лицензионни такси за съдържание.

5. Анализи и измервания

В основата на видео индустрията са данните. Рай за всяка ТВ индустрия е да знае кой точно гледа и какво ще прави след това. В цифровата платформа това се узнава по-лесно, така че бързо настъпва времето, в което рекламодатели и агенциите ще искат да знаят какво праввят потребителите, след като видят рекламата.

Анализите могат да стимулират ангажираността на зрителя със съдържанието с помощта на по-ефективна персонализация, предоставяне на по-адекватни препоръки, улесняване на търсенето и намирането на съдържание.

„Това стимулиран от крайния потребител бизнес модел - B2B4C. Ако първо не чуеш какво иска потребителя, без значение на каква възраст е и какво устройство ползва, няма да успееш, казва Хоуки от TiVo. - Трябва да знаеш как използват това съдържание и да получиш обратна връзка след това.“

(04.01.2017)

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Потребителят изземва контрола върху видеосъдържанието"



    

© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997 - 2017 съгласно общи условия за ползване