Дистрибуциите на Linux – все по-достъпни
Времето на Linux пионерите вече отминава. Свободната операционна система излезе от експерименталното гето на университетите и съблазнява все повече професионални потребители Вече не е необходимо да представяме Линис Торвалдс, бащата на Linux. За кратко време свободната операционна система спечели много привърженици. Създадена на базата на Unix, Linux има много качества –тя е стабилна, мощна многоцелева операционна система и е практически безплатна. Ядрото притежава функции особено интересни за сървър средите. Управлението на паметта е наречено “защитено“: едно приложение не може да запише данни върху вече заето място. Управлението на файловете минава през NFS, а след разработката на версия 2.2, Linux управлява също и форматите FAT, HFS, NTFS и UFS. Като отворена система Linux поддържа и комуникационните протоколи TCP/IP, PPP, IPX, Apple Talk, NetWare… Инсталацията става по-лесна Днес дистрибуциите на Linux са много по-лесни за инсталиране, но все пак изискват минимум технически познания. От версия 1, появила се през 1994 г., до днес е постигнат огромен прогрес на ниво разпознаване на хардуер. Почти всички конструктори полагат усилия да отворят кода си или директно разработват драйвери за Linux. Така по-голяма част от видео картите на пазара ATI, nVidia, S3, Matrox се разпознават от основните Linux дистрибуции Red Hat, Mandark… Ако все пак имате проблеми, една малка разходка до сайта на Xfree86 (www.Xfree86.org) и ще получите последното графично ядро. Например версията 3.6.6 разпознава картите на базата на GeForce 256. Четящите и записващи CD-ROM устройства, SCSI-адаптерите и стандартните мрежови карти също рядко създават проблеми. Затруднения се явяват най-често при екзотичните конфигурации и компоненти, наследени от големите конструктори на микрокомпютри. Някои ситуации могат да бъдат доста неприятни. Например когато Shell скриптът за конфигуриране на периферно устройство не се възприема, трябва да рекомпилира ядрото, операция, която не е по силите на всеки. Това обаче е единственото решение на много проблеми. Всички затруднения по разпознаване на хардуера могат бързо да бъдат решени благодарение на основната сила на Linux - общността на потребителите. В момента, когато се появи някакъв проблем, достатъчно е да посетите един от многобройните форуми, посветени на Linux и да поставите въпроса си или още по-добре да прочетете отговорите на текущите проблеми, за да намерите решение. Остава да решите точно коя дистрибуция на Linux да изберете, а това не е лека задача. Базирани на почти идентични ядра, дистрибуциите се различават една от друга по софтуерните си пакети и ръководства за инсталация. Ако Corel и Mandark са се погрижили да направят инсталацията по-лесна, то SuSE набляга на предлаганите софтуерни продукти. Клъстерите позволяват висока производителност при изчисления Паралелна машина с висока производителност на цена под 2300 евро за процесор. Такъв е залогът, реализиран от процъвтяващите PC клъстери под Linux за научни изчисления и висока степен на достъп. Turbo Linux Създадена през 1992 г. със седалище в Сан Франциско фирмата TurboLinux (преди Pacific Hi-Tech) е в основата на Linux дистрибуция със същото име и е най-разпространената в Далечния изток с пазарен дял повече от 50%. От 1998 г. TurboLinux е продала за повече от три милиона устройства своята Linux версия, създадена за Intel сървъри и работни станции, поддържани от IBM и Hewlett-Packard. В областта на високите скорости Linux дълго се ползваше с лошо име. Традиционно софтуерът с отворен код се считаше подходящ само за “малки приложения” в “малки сървъри” (Web, поща, файлове, печат), и в никакъв случай за жизнено важните приложения, необходими на големите предприятия. Това твърдение обаче може да бъде поставено под съмнение след възхода на клъстерите Linux, с обобщаване на приложенията като TurboCluster Server на TurboLinux или системата Beowulf. Софтуерното решение TurboCluster позволява създаване на ферма от Интернет сървъри с висока степен на достъпност, способни да поемат извънреден трафик. Основната идея е да се изгради локална мрежа (или клъстер) от много сървъри, които погледнати отстрани да образуват един-единствен виртуален сървър, с един IP адрес. TurboCluster осигурява равновесие на натоварването между системата сървъри (максимум 30) от клъстера. Той поема грижата за сигурността на Интернет услугите като FTP или поща или общо казано - всяка усуга, базирана на TCP/IP протокол. Клъстерните ферми, изградени с TurboCluster, имат добра надежност на разумна цена, за разлика от високопроизводителните Unix/RISC системи, инвестициите в които се връщат за по-дълго време. Десет пъти по-евтино от класическа паралелна система Много конструктори проявиха интерес към клъстерните приложения на TurboLinux. Така Compaq има намерение да поддържа TurboCluster на сървърите си ProLiant и Alpha. SCO предлага гама от услуги, базирани на TurboLinux или по-точно на TurboCluster, в областта на планирането, анализи на цените и развитието. За разлика от клъстера на TurboLinux, който е система с висока степен на достъп, замислена за Web сървър, Boewulf е предназначен за научни изчисления. Те са сериозен потребител на паралелни машини, което от своя страна означава милиони долари. Системите Boewulf предлагат решения за високоскоростни изчисления на цена до десет пъти по-ниска от тази на традиционните многопроцесорни системи. Идеята е същата - да се използва бързото нарастване мощността на микро-компютрите, те да се свържат в мрежа и да образуват грозд. Тъй като цените за комутаторен порт и Fast Ethernet картите също паднаха значително, изводът е, че тази система предлага ефикасни и икономични връзки. Всеки възел от грозда функционира под Linux, операционна система, способна да управлява масив от клъстери. Що се отнася до софтуера, системите Boewulf използват безплатната библиотека MPI, де факто стандарт в паралелните изчисления, както и обществените компилатори. Все пак препятствия съществуват. Паралелните Beowulf инфраструктури изискват компетентно и адекватно системно и мрежово администриране. Още повече, че те не са добре пригодени към приложения, предназначени за машини с разпределена памет, тъй като няма пространство за разделено адресиране от процесорите. Латентното време, присъщо за обмена на съобщения, предполага добро разпределение между изчисления и комуникация. Значителен обем на PC и връзки Накрая не трябва да забравяне, че всички купища от PC, както и окабеляването, заемат сериозно пространство. Когато обаче тези нужди са задоволени, цената на гроздовете PC под Linux е несъкрушима за ниво производителност на възел, което често е еквивалентно на класическите многопроцесорни системи. Все повече научни лаборатории подкрепят концепцията Beowulf за своите краткосрочни нужди. Дори университетите могат да преподават паралелно програмиране чрез практика. Клъстерите допълват паралелните машини, а не ги конкурират, тъй като чрез тях идеята за паралените системи добива популярност. По този начин те се облагодетелстват от разпространението на евтините многопроцесорни системи. Големите имена в бранша опитомяват Linux Големите производители не могат повече да пренебрегват Linux. Доказателство за това е изобилието от престижни имена, които тази година се присъединиха към Linux Expo/LinuxWorld: IBM, Compaq, Hewlett-Packard, Sun, SGI, Bull … За много производители Linux е операционна система като всички останали. Оттук идва и тяхното желание да представят глобална оферта за Linux, която прилича на тези за останалите ОС. Пакетните решения не противоречат ли на духа на Linux IBM потвърди своята обвързаност към свободната експлоатационна система. Производителят представи платформи RS/6000, поддържащи дистрибуцията Yello Dog Champion Server на Terra Soft, както и графичната среда Gnome. От своя страна, SGI показа четирите си процесорни сървъри 1400 под Linux, снабдени с две ключови решения: Advanced Cluster Environment, клъстерна система предназначена за изчисления, и Interner Server Environment, който предлага едновременно операционна система и приложение, като Web сървър или сървър за съобщения. Още един пример - Compaq ще представи сървърите Alpha, поддържащи Linux ядро, както и един сървър ProLiant, снабден с приложение SAP R/3. В стремежа си да се интегрира в решенията на големите производители, свободният софтуер няма ли да изгуби душата си? Не трябва ли потребителят на Linux платформа сам да изгради решението, което иска да използва, вместо да използва готови пакети. Трябва накрая да отбележим, че отсъствието на някои имена от изложението не означава, че те няма да участват на Linux сцената. Dell например ще разработва Linux оферти заедно с традицонните оферти на Windows NT и NetWare, като от средата на февруари новите PowerEdge 4400 и 2450 поддържат дистрибуцията Red Hat. VA Linux, изгряваща звезда На изложението LinuxWorld VA Linux може да предизвика завист. Тази калифорнийска компания на системи под Linux бе забелязана по повод излизането си на борсата през миналия декември. VA Linux счупи рекордите с впечатляващия скок на курса на акциите още в първия ден от пускането им на борсата: над 733%! С това покачване производителят стана фирмата с най-успешен първи ден на борсата на американските пазари. Десетте коза на Linux С течение на времето Linux придобива все по-голямо значение. От обработка на изображения до разработване на приложения, да не забравяме и Web, всички тези приложни услуги правят от Linux платформа за сървър (а може би и клиент). Все по-богато ядро През 1990 Линус Торвалдс, студент в университета в Хелзинки, търси различна от DOS на Microsoft операционна система за своя чисто нов компютър. Той хвърля око на Minix, една доста съкратена версия на Unix, разработена от холандеца Андрю Таненбаум. Бързо Торвалдс обогатява операционната система с различни драйвери и помощни програми. Впоследствие десетки разрабочици по света, комуникирайки си през Интернет, допринасят за усъвършенстване на мутиращия Unix, така че Linux 1.0 (съчетание между Linus и Unix) е представен през 1994. В началото на настоящата 2000 г., версията 2.2.14 на ядрото може да се зареди почти навсякъде от Мрежата. Linux е наследил стабилността на Unix. Неговото ядро е многоплатформено, позволява безброй промени и е безплатно. Платените версии на Linux, наречени дистрибуции (Red Hat, Debian, SuSE…), са съчетани в пълна софтуерна оферта. Все по-лесен за инсталиране днес Linux разпознава PCI и USB периферни устройства, както и основния мрежов интефейс (модеми 56К, кабелни, ISDN, Ethernet…). Той поддържа и файловите системи FAT32 (Windows95/98), NTFS (Windows NT) и HFS (Macintosh), като може да бъде инсталиран и на многопроцесорни системи. Реално време: безкрайната бременност Проектът GNU Hurd стартира през 1990 г. Ставаше въпрос Free Software Foundation (FSF) на Ричард Сталман да замести Unix ядрото с ядро в напълно произволно реално време, на базата на микроядро Mach. Едва през 1997 г. компилирана версия на Hurd (0.2) беше разпространена по Интернет. Разработчиците на Debian се обединиха около проекта и работят по сливането на ядрата Linux и Hurd. До ден-днешен Hurd на е завършен. Графичен интерфейс: Gnome и Kool са в сила Много лесно е да разполагате с работна среда под Linux, също толкова интуитивна, колкото MacOS или пък Windows. Два типа графичен интерфейс се доставят заедно с по-голяма част от дистрибуциите: Gnome (GNU Network Object Model Environment) и KDE (The Kool Desktop Environment). Въпреки че тези два вида интерфейс се точат да завладеят лъвския пай, инатливите потребители имат на разположение и други графични управляващи програми: FVWM, AfterStep, Enlightenment, WindowMarker…. Услугите CORBA: Mico – огън под ледовете Разработчиците на свободен софтуер оценяват високо многозначителните акроними: след GNU Not Unix, ето и Mico Is Corba. Под името Mico, обектният модел на Object Management Group беше адаптиран към света на отворения код: нито един собствен инструмент не бе използван по време на разработката му в C++. Това обаче не попречи на Open Group да ратифицира Mico като “Corba съвместим”. Последната версия на Mico 2.3.1 работи под Linux, както и под Windows 9x и NT. Съществува още една версия, разработена под Java - JacORB. Но Mico има нужда от още много усъвършенстване, за да съперничи с последните спецификации на Corba (Common Object Request Broker Architecture). Клинетски софтуер за Интернет: от общото към частното Съществуват много клиенти на обединена електронна поща за Linux (elm, pine, mutt, Kmail…) Но голямата част от тях поддържат само текстов режим. Що се отнася до Web навигаторите, Communicator под Linux, създаден по време на проекта Mozilla, е незаменим. Не трябва да забравяме и Lynx, навигатор в текстов режим и Opera, чиято версия алфа за Linux беше представена по Коледа 1999. Изборът е ограничен по отношение на групови консултации и дискусии (Kmews, Tin), прехвърляне на файлове (NcFTP), директен разговор (Sirc, Kvirc). Офис пакети: функционалност на … Office Съществуват много цялостни високопроизводителни офис инструменти. StarOffice, чиято еволюcия ще се направлява занапред от Sun (след закупуването на Star division), кокурира офис пакета на Microsoft по много показатели. Безплатен за всеки и съвместим с MS Office, той включва обработка на текст, таблици, инструменти за ретуш, презентации….Това не е причина да забравим Appliware на Applix или KОffice (за KDE интерфейс). На разположение са еднофункционални инструменти като програмата за таблици Xquad на Axene, софтуерът за презантации MagicPoint и известният WordPerfect на Corel за обработка на текст. Развойни средства: труден избор При софтуерните фирми тенденциите са насочени или към съвмествяването, или към разработване на Linux среда. Така Inprise приготвя Kylix бързо развойно средство за приложения; Sun подготвя средата Forte For Java; подразделението AlphaWorks на IBM работи върху комплект програми за разработване на Java… Linux програмистите разполагат вече с колекция от впечатляващи програмни средства. Сайтът на GNU например е препълнен… Що се отнася до Java, JDK на Sun е приспособен към Linux от разработчиците Blackdown, а IBM разпространи сорс кода на своя компилатор Jikes. Колкото да script езиците, можем да цитираме Perl, Python и TCL. Графика: всички са за GIMP Linux има свой Photoshop. GIMP (GNU Image Manipulation Program) е един от най-добрите представители на свободния софтуер за Linux и Unix. Програмата за създаване и обработка на изображения може се модулира, като се добави plug-in. В процес на реализация са две версии за Windows платформи. Тримерно моделиране е възможно с 3D програмите PovRay, Moonlight Creator, Blender… Бази данни: на разположение вече цяла година Почти всички големи софтуерни фирми, занимаващи се с бази данни с изключение на Microsoft, се хвърлиха в Linux авантюрата: Oracle, Informix, IBM, Software AG, Inprise предлагат версии на СУБД за свободната операционна система. В света на софтуер с отворен код обектноориентираният PostgreSQL, разработен за Unix, живее втора младост под Lunix. MySQL и Yard също се оценяват високо. Сървърен софтуер за Интернет: успех за Apache Благодарание на Интернет се развиха Open Source програмите. И именно на Интернет, зад Web сайтовете и пощенски сървъри, ги откриваме най-често. Така Web сървърът Apache изпреварва значително своите конкуренти: според Netcraft той е използван от почти 55% от Web сайтовете в света, срещу 24,2% за Internet Information Server на Microsoft и 6,7% за Entreprise Server на Netscape. Общността Open Source осъществи също комплект сървърни приложения за Интернет: сървър за електронна поща (Sendmail, Fetchmail, Secure Mailer на IBM), за файлове (WU-FTPD, Bero-FTPD, Samba…), за указател (OpenLDAP)… Клъстери: Beowulf, НАСА в служба на Linux Разработван от 1994 г. насам от Cesdis, прикрепена към НАСА организация, софтуерът за клъстериране Beowulf позволява да се достигне производителността на суперизчислителните мачини срещу скромна цена. Сега грозд от 17 сървъра Netfinity под Red Hat Linux и Beowulf, представена от IBM преди по-малко от година струваше $150 000, 36 пъти по-малко от един Cray… Бидейки използван в много университети и лаборатории по света, Beowulf спечели признание.
КОМЕНТАРИ
"Дистрибуциите на Linux – все по-достъпни "
Tech Quiz
Последни новини
- Двуобхватен маршрутизатор от новата серия amplifi обяви D-Link
- D-Link вдига HD оборотите с нов двулентов високопроизводителен рутер DIR-857
- Мултимедийните системи Aastra 400 обслужват комуникациите на СМБ
- Aastra обявява виртуализирана мултимедийна централа
- Vivacom обяви нови двойни пакети, подсилващи фиксираната телефония.